Ибро Лолов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Ибро Лолов
български акоредонист
11 ноември 2008 г.
Роден
Починал
ПогребанЦентрални софийски гробища, София, Република България
Музикална кариера
Стилбългарска народна музика, циганска музика
Инструментиакордеон

Ибро Лолов Найденов е български акордеонист, изпълнител на българска (главно от Шопската фолклорна област) и циганска народна музика. Най-популярният български акордеонист във втората половина на XX век, той създава ново течение в българската акордеонна музика, като стилът му се базира на коленната форма и техническата виртуозност с почти пълно откъсване от импровизацията.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ибро Лолов е роден на 20 април 1932 година в София в циганско семейство и от малък е закърмен с народна и градска музика. Негов баща е Лоло Найденов, кларинетист, свирил в известната Кореняшка група на Карло Алиев. Деветгодишен започва да свири на ударни инструменти, като участва с баща си в изпълнения по сватби и кръщенета, а на 11 години преминава на акордеон, свиренето на който учи от някой си Найден и от Пейо Будаков.[1]

Любовта му към българската народна музика и срещата с музикалния редактор в радиото Георги Бояджиев определят пътя му на професионален музикант. През 1953 година прави първите си записи с народен оркестър в Радио „София“ – на станалото популярно Филиповско хоро. В средата на 50-те години вече развива активна концертна дейност в страната начело на своя група, работи с известни народни певци, като Атанаска Тодорова, Мита Стойчева, Борис Машалов, Костадин Гугов. По това време сформира и отделен Цигански ансамбъл „Рома“ със солист Николай Гърдев, с който прави някои от най-популярните записи на цигански фолклор в България.[1]

Лолов има концертни турнета в чужбина (Балканите и Западна Европа). Работил е с именитите свирачи Петко Радев, Младен Малаков, Диди Кушлева. През дълголетния си творчески път Ибро Лолов е печелил различни награди и конкурси (особено цени лауреатското си звание от Световния музикален фестивал „Сърцето на акордеона“, Франция, 1983 г.). Освен българска народна музика, Ибро Лолов изпълнява балканска (сръбска, гръцка, румънска) и циганска музика (негови са някои от най-популярните цигански песни в България, записани с Николай Гърдев – „Лено Магдалено“, „А бре, чичо“, „Кошничарка“, както и хитовите инструментални танци – Софийски, Булчински, Момински).

Самият Ибро Лолов определя изпълнителския си стил като „шопски стил“, „темпераментна музика“, „стакатно свирене“. Особено цени равновесието в изграждането на музикалната форма, за която казва: „коляно от коляно, така според него, се ражда хорото“[2].

Умира внезапно на 13 септември 2015 година в София.[3][4][5]

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

Първото му записано хоро е Филиповското, а през следващите десетилетия записва и други хора̀, превърнали се в „хитове“ на българската народна музика: Шопско, Кюстендилско, Пазарджишко, Радомирско, Добруджанско, Македонско, Сатовчанско и др.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Пейчева, Лозанка. Между Селото и Вселената: старата фолклорна музика от България в новите времена. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2008. ISBN 978-954-322-257-5. с. 482 – 483, 485 – 487.
  2. signal.bg[неработеща препратка]
  3. Почина известният акордеонист Ибро Лолов
  4. Почина виртуозът Ибро Лолов
  5. Парцел 1 // София помни. Посетен на 2022-09-03.