Димитър Стойков

Тази статия е за революционера Димитър Стойков. За акордеониста вижте Димитър Стойков (акордеонист).

---

Димитър Стойков
български военен и революционер
Роден	28 август 1875 г. Гайтаниново, Османска империя
Починал	20 юни 1958 г. Пловдив, Народна република България
Учил в	Национален военен университет
Семейство
Братя/сестри	Георги Стойков Иван Стойков

Димитър Великов Стойков е български офицер, полковник и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография

Щабната чета на Димитър Дечев и Борис Сарафов преди началото на Илинденското въстание в Кюстендил.

Димитър Стойков е роден на 28 август 1875 година в неврокопското село Гайтаниново, тогава в Османската империя. Той е най-малкият брат на генерал Иван Стойков, който загива при атентата в църквата „Света Неделя“ в София и Георги Стойков – апелативен съдия на цялата Южна България. Техен братовчед е ръководителят на ВМОРО и ВМОК Борис Сарафов. Завършва през 1897 година Военното училище в София, заедно с братовчед си Борис Сарафов с чин поручик, но Сарафов напуска веднага офицерството и се отдава на ВМРО. През 1903 година Димитър Великов Стойков влиза във вътрешността на Македония с четата на Димитър Дечев и Борис Сарафов. Точно поради това между 26 март 1903 и 17 септември 1904 г. е в запаса. На Смилевския конгрес на ВМОРО е избран за военен съветник на ВМОРО. През Димитър Великов Стойков минават на военно обучение всички войводи на чети, а след това лично прави и ръководи военни маневри в Охридско, като разделя всички чети на въстаниците на две групи (въстаници и поганци-османлии б.а.), като с това се създават условия близки до тези, при които ще бъде вдигнато въстанието. През Илинденско-Преображенското въстание е в щабната чета заедно с Даме Груев, Борис Сарафов и Анастас Лозанчев, с която се сражава при Смилево. Още в самото начало на Илинденската епопея Димитър Стойков, заедно с братовчед си Борис Сарафов, подпалват къщата на Георги Чуранов по военно-тактически съображения със съгласието на Даме Груев. Димитър Стойков е заловен и изпратен на заточение в Диарбекир от където успява да избяга. Завръща се в България и постъпва отново на военна служба на 17 септември 1904 година.

По-късно участва във войните за национално обединение и достига до чин полковник. Уволнен е на 16 ноември 1918 г.

Военни звания

• Подпоручик (1897)
• Поручик (1901)
• Капитан (19 септември 1906)
• Майор (14 юли 1913)
• Подполковник (5 октомври 1916)
• Полковник (30 януари 1920)

Родословие

Велико (Велик) Стойков (около 1835 - 1879)

Мария Сарафова (около 1840 — 1879)

Атанас Юруков

Янинка (Енинка) Юрукова

Георги Стойков (1860 - 1935)

Иван Стойков (1866 - 1925)

Димитър Стойков (1875 - 1958)