Димитър Стойков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за революционера Димитър Стойков. За акордеониста вижте Димитър Стойков (акордеонист).

Димитър Стойков
български военен и революционер
Роден
Починал
20 юни 1958 г. (82 г.)

Учил вНационален военен университет
Семейство
Братя/сестриГеорги Стойков
Иван Стойков

Димитър Великов Стойков е български офицер, полковник и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Щабната чета на Димитър Дечев и Борис Сарафов преди началото на Илинденското въстание в Кюстендил.

Димитър Стойков е роден на 28 август 1875 година в неврокопското село Гайтаниново, тогава в Османската империя. Той е най-малкият брат на генерал Иван Стойков, който загива при атентата в църквата „Света Неделя“ в София и Георги Стойков – апелативен съдия на цялата Южна България. Техен братовчед е ръководителят на ВМОРО и ВМОК Борис Сарафов. Завършва през 1897 година Военното училище в София, заедно с братовчед си Борис Сарафов с чин поручик, но Сарафов напуска веднага офицерството и се отдава на ВМРО. През 1903 година Димитър Великов Стойков влиза във вътрешността на Македония с четата на Димитър Дечев и Борис Сарафов. Точно поради това между 26 март 1903 и 17 септември 1904 г. е в запаса. На Смилевския конгрес на ВМОРО е избран за военен съветник на ВМОРО. През Димитър Великов Стойков минават на военно обучение всички войводи на чети, а след това лично прави и ръководи военни маневри в Охридско, като разделя всички чети на въстаниците на две групи (въстаници и поганци-османлии б.а.), като с това се създават условия близки до тези, при които ще бъде вдигнато въстанието. През Илинденско-Преображенското въстание е в щабната чета заедно с Даме Груев, Борис Сарафов и Анастас Лозанчев, с която се сражава при Смилево.[1] Още в самото начало на Илинденската епопея Димитър Стойков, заедно с братовчед си Борис Сарафов, подпалват къщата на Георги Чуранов по военно-тактически съображения със съгласието на Даме Груев. Димитър Стойков е заловен и изпратен на заточение в Диарбекир от където успява да избяга. Завръща се в България и постъпва отново на военна служба на 17 септември 1904 година.

По-късно участва във войните за национално обединение и достига до чин полковник.[2] Уволнен е на 16 ноември 1918 г.[3]

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

 
 
 
 
 
 
Велико (Велик) Стойков
(около 1835 - 1879)
 
Мария Сарафова
(около 1840 — 1879)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Атанас Юруков
 
Янинка (Енинка)
Юрукова
 
Георги Стойков
(1860 - 1935)
 
Иван Стойков
(1866 - 1925)
 
Димитър Стойков
(1875 - 1958)
 
 
 
 

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 444-445.
  2. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 157.
  3. Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 3. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 265.