Гюрга Пинджурова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Гюрга Пинджурова
българска певица
Родена
Починала
10 ноември 1971 г. (76 г.)

НаградиДимитровска награда (1951)
Почетно звание „Народен“ (1969)
Музикална кариера
Стилбългарска народна музика
Инструментивокал
Гласконтраалт
ЛейбълБалкантон

Гюрга Гюрова Пинджурова е българска оперна и народна певица.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родена е на 18 април 1895 г. в град Трън. Тя е била шестото дете на Гюро Майстора, известен тогава трънски дюлгерин. Като всяка надарена певица, Гюрга започва да пее още от дете песните на своята майка. „След смъртта на баща ми – разказва тя – майка ни тръгна на работа по чужди къщи и ниви. Лятно време винаги ме водеше на жътва. Оттогава помня жътварските песни и най-вече хубавата песен „Бае, пладне дойде“.

В прогимназиалните класове учителите обръщат внимание на малката народна певица. Така Гюрга Пинджурова стига до Държавното музикално училище в София през 1917 г. Там тя учи при голямата наша певица Христина Морфова. По-късно, като държавна стипендиантка, Пинджурова завършва оперно пеене в Пражката консерватория.

Завърнала се в България, Гюрга Пинджурова започва усилена концертна дейност. Учителства няколко години в своя роден край и от 1934 г. става редовна сътрудничка на Радио „София“.

През януари 1921 г. изнася първия си концерт в България, като изпълнява арии из опери и разработки на народни песни. Учителка е по пеене с известни прекъсвания през периода 1923 – 1938 г. в София, Трън и някои трънски села.

Сътрудничи на детския отдел на Радио София. Прави първите си грамофонни записи на арии, художествени и народни песни. През 1936 г. за кратко е хористка в хора на Софийската народна опера. От 1938 г. пее на живо народни песни по Радио София. През 1939 г. се появяват първите ѝ плочи с народни песни. Развива богата концертна дейност и става една от най-популярните изпълнителки на народни песни в България.

Със своя дълбок и емоционален глас, с вярното чувство към народната песен, с умението да внася нещо свое, Гюрга Пинджурова се утвърждава като една от най-добрите изпълнителки на народни песни. Наред с традиционния фолклор, записва и песни, като партизанската „Хей, поле широко“.

Умира на 10 ноември 1971 г. в София.

Дискография[редактиране | редактиране на кода]

Дългосвирещи плочи[редактиране | редактиране на кода]

  • Български народни песни, изп. Гюрга Пинджурова – 199
  • Гюрга Пинджурова – ВНА 1113

Аудиокасети[редактиране | редактиране на кода]

  • Гюрга Пинджурова – Непресъхващи извори – ВНМС 7643

Плочи на 78 оборота[редактиране | редактиране на кода]

  • Рада носи кован колан / Гугутка гука в усои – изд. номер 1180
  • Град градила бела Неда / Чича рече да ме жени – изд. номер 1181
  • Омиле ми, Ягодо / Аз ти постилам шарени черги – изд. номер 1779

Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]

Памет[редактиране | редактиране на кода]

Съобщение за Националния песенен конкурс „С песните на Гюрга Пинджурова“, 2016 г.
  • За Гюрга Пинджурова е документалният филм „Съблазни и въздържание“ (1983), реж. Здравко Драгнев, сц. Васил Джерекаров.
  • През 1994 и 1995 г. в родния ѝ град се провежда Национален песенен конкурс „С песните на Гюрга Пинджурова“.
  • Общинският читалищен дом в града носи името на Гюрга Пинджурова.

Популярни песни[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]